Витоша ски – поредната офшорка

Общи данни

„Витоша ски” Акционерно Дружество

транслитерация: Vitosha ski

ЕИК: 175230799

Адрес: ул. „Любен Каравелов” № 4

Предмет на дейност: изграждане и експлоатация на туристически и спортни обекти, хотелиерство, както и инвестиране в такива, организиране на турнири в страната и чужбина, извършване на услуги съпътстващи спорта и туризма, благоузтройство и изграждане на инфраструктора за туризъм и спорт, туроператарска дейност, специализиран транспорт свързан с осъществяването на горните видове дейности, както и всяка друга търговска дейност незабранена от закона.

Представители:

Костадин Костадинов (топлата връзка със София ленд, където е бил член на колективен орган на управление и Ферайнигте Бергбанен-България ЕООД, които пък бяха предишния собственик на лифтовете Витошко лале 1 и 2)

Георги Бобев, (по-известен като заместник председател на Българска федерация Ски, така че няма място да се говори, че федерацията е едно независимо тяло, защитаващо интересите на ски спорта.)

Петър Петров (топлата връзка с Юлен АД - член на съвета на директорите),

Размер на капитала: 5 255 000 лв.

По досието на "Витоша ски" в Търговския регистър има вписан Залог на търговско предприятие. Заложен кредитор е "Първа инвестиционна банка" АД, като обезпечения на залога са вписани двата лифта на Лале (Академика 1 и 2), 6 бунгала, снегоотъпкващи машини, инсталация за изкуствен сняг, будка за охрана и др на обща балансова стойност 815 532 (валутата не е посочена). Залогът е от дата - 05.11.2007. Размер: 500 000 евро.

Интересно е да се отбележи, че в Годишния финансов отчет за 2007 на Витоша ски, като основен доставчик на дружеството е посочено Перлаинвест ООД, където съсобственик е Цеко Минев.

Собственици на Витоша ски са:

„Еллора мениджмънт лимитед” (Британски Вирджински острови) – името се среща изписано и като „Елора”.

„Алеко спорт 99” АД (управлявано от същите лица като Витоша ски и притежавано също от Еллора мениджмънт).

Цеко Минев

Цеко Минев е основния двигател на новите проекти на Витоша и поради това считам за важно систематично да подредя данните, които са публично достъпни за неговата личност и които могат да послужат като изходна база за разбиране на неговите действия и тези на неговото обкръжение. Предварително искам да уточня, че аз не зная, а и няма как да зная, дали и до колко този човек автономно формира своята воля и в каква степен е зависим от други лица, групировки, БКП и други някои кръгове. Факт е обаче, че той проявява траен интерес към ски спорта, като може да се предположи, че зад това стои лична амбиция, възможно и страст, но също и желание за определена форма на легитимация и одобрение. Тук визирам не простото трупане на популярност вътре в страната, но и възможност за достъп до определени среди и членство в ексклузивни кръгове на международно ниво. Ясно е, че неговото постоянство е продиктувано и от характерното за свръх богатите желание да гледат на себе си като на богоизбрани визионери, хора, които ще открехнат очите на масите и тн. Цеко Минев е изключително богат човек с огромно влияние и може би нещо повече от контакти, за него е ясно, че умее добре да лобира и манипулира, като успешно си служи с лостовете, които са му достъпни. Но до колкото неговия проект Банско беше успешна брънка в друг много по-мащабен проект – пазарът на недвижими имоти в България, до колкото повечето хора на неговото ниво са обвързани с определени структури на комунистическата партия и най-вече до колкото за този човек се счита, че е близък до кръговете около Спас Русев, то може да се предположи, че той е просто високопоставен служител на една от трите или малко повече ложи, които има определени интереси и лостове да определят развитието на страната ни. Но нека излезем от сферата на очевидните догадки и проследим обществено достъпните факти и обективни обстоятелства.

Искам да спомена и един факт, който все по-силно впечатление ми прави: докато ровех и изследвах различните участия в дружества от страна на Цеко Минев, винаги стигах до едни и същи, сравнително ограничен кръг лица. Това се е случвало и при предишни мои изследвания и ме кара да се чувствам почти убеден, че едрия капитал в България е доста тясно взаимно-обвързан и в действителност е притежание на много ограничен кръг от физически личности.

Цеко Тодоров Минев

Цеко Минев е роден в София на 30.10.1960 г. Женен за Радка Минева. Започнал кариерата си в държавната банка Биохим, където работи в периода 1986-1990 г. в дилинг отдела заедно с бъдещия си съдружник Ивайло Мутафчиев. Те са основатели на Първа финансово – брокерска къща, част от империята около Първа частна банка. През 1993 година те и фирмата им са сред основателите на Първа инвестиционна банка (ПИБ), а днес Първа финансово – брокерска къща е акционер там, като двама притежават по около 32 мил лв от уставния капитал на банката (лично и чрез свързани фирми). Цеко Минев е президент на Българската Федерация по Ски (БФСки – в Управителен съвет на организацията, състоящ се от 11 души, влизат само хора на българския бизнес !!!). Той е избран за шеф на състоялото се на 26.07.2003г. извънредно общо събрание на ски-федерацията в столичния хотел "Рила".

Цеко Минев е привърженик на ЦСКА и през 1997 г. влиза в съвета на директорите на ЦСКА АД, когато негов председател е Илия Павлов. През 2008, когато се търсеше нов собственик на клуба, неговото име беше спрягано за евентуален инвеститор, но този слух бързо беше разсеян, както и успоредния, че той би влязъл в Изпълкома на БФС.

Сайтът милионерите.ком оценява състоянието на Минев на 80 мил лв (като пресмята, че той притежава около 29% от ПИБ на стойност около 43 000 000 лв). Според Класация на вестник Пари: „Топ 100 на най-богатите в България” от 07 април 2007, Цеко Минев се изкачва в класацията от 23-то на 7-о място основно поради значителното увеличаване до 100 млн. лв. на капитала на ПИБ, в която той държи 31.83%. (тази класация разбира се не отчита редица нови промени в обстановката).

Лично аз съм засичал Минев 2 или 3 пъти на улицата и около кабинката в Банско. Никога не съм виждал около него охрана или нещо подобно, характерно за нашия мутро елит. Предпочита явно Ауди, разбира се топ модели, може би защото марката е и спонсор на Световната купа по ски. В медийното пространство се изявява само до колкото става дума за ски. Обича единствено да демонстрира, че притежава контакти и признание на международно ниво, което се опредметява не само като се снима с разни известни ски състезатели, но е и добре приет в управата на FIS. Явно е че щедростта, с която купува австрийски лифтове и друга техника и енергичността му да налага този лайфстайл не остават не възнаградени и той е приет за равен. Изглежда не е глупав и умее да се държи адекватно, а може би има и известен бизнес нюх, което му помага да реализира своите идеи. Личното ми усещане е, че той наистина харесва ските, но освен това е разбрал, че те могат да са неговия пропуск за нещо много по-голямо и значимо. Факт е, че той не търси евтина популярност, чрез посредствения ни футбол, както правят много други подобни хора (това наскоро се промени, когато Юлен обещаха, че финансово ще подкрепят второ дивизионния ФК „Банско”, но по-скоро тук причината е, че курорта търси запълване на хотелската база, чрез привличането на футболни клубове за лагери и извън сезонна подготовка).

Първа Инвестиционна Банка (ПИБ)

ЕИК 831094393 – www.brra.bg

Цеко Минев е учредител и основен акционер в банката, но поради законови ограничения не фигурира в управата й (заради стаж в ръководството на фалиралата Агробизнесбанк).

Уставния Капитал на ПИБ е 110 000 000 лв.

Надзорен съвет: Калоян Нинов; Неделчо Неделчев; Тодор Брешков; Радка Минева; Георги Мутафчиев.

От досието на банката в търговския регистър – www.brra.bg се вижда списък с акционерите към 17 Март 2008. (Както се знае банката е публично дружество, търгуващо се на Българската фондова борса и като такова нейните акционери могат да се променят при всяка борсова сесия. В този смисъл списъкът, изготвен за общото събрание на акционерите, е един адекватен начин да се провери съставът на акционерите). Акциите са с номинал един лев, ето и по-интересните акционерите присъствали на събранието на 31 Март 2008, извадил съм също и всички големи акционери:

Ивайло Мутафчиев – 31 830 000 – присъства;

Цеко Минев – 31 830 000 – присъства;

Първа Финансово Брокерска Къща ООД – 35 000 – не присъства;

Инвестиционно дружество Надежда– 84 300 – не присъства;

Балкан холидейс (Лондон) – 7 390 000 – присъства;

Bank Austria Creditanstalt AG – 882 581 – не присъства;

Bank of New Your – Omnibus Account – 1 498 174 – не присъства;

Domenico Ventures Limited Virginia Islands – 7 000 000 – не присъства;

Hansapank Clinets Estonia – 2 456 096 – не присъства;

Legnand Enterpprises limited – не е посочена държава – 8 450 000 – присъства;

Rafaela Consultants Limited Virginia Islands – 7 000 000 – присъства;

ABN Amro – 188 190 – не присъства;

Инвестбанк АД – 281 324– не присъства;

Петя Иванова Славова– 16 823, дали става въпрос за собственичката на Инвестбанк аз само мога да гадая. В търговския регистър тя фигурира с името Петя Иванова Баракова-Славова. По адреса не мога да съдя, тъй като посочения в списъка на акционерите е само Общ. Варна. – не присъства;

Централна Кооперативна Банка – 55 800 – не присъства;

Пощенска Банка – 80 631 – не присъства;

Редица други банки с участие между 16 000 и 200 000 акции;

Доброволен Пенсионен Фонд Доверие – 28 495 – присъства;

рофесионален Пенсионен Фонд Доверие – 51 227 – присъства;

Универсален Пенсионен Фонд Доверие – 190 954 – не присъства;

ИД Бенчмарк Фонд 2 АД – 147 618 – присъства;

Краун Пропъртис ЕООД– 150 000 – не присъства;

Стоян Ръдков - 222 226 – не присъства.

Първа инвестиционна банка е основа през 1993 година. В системата Апис намерих най-ранно решение по фирменото и дело от дата 27.05.1998, което е под №5. Към онзи момент Емилиян Димитров, Мутафчиев, Минев, Марийка Йосифова (може да става въпрос за роднина на Венцислав Йосифов, но това е само догадка) и Михаил Стефанов притежават по 16%, а Първа Финансово брокерска къща (ПФБК) – 20%. По решение №13 от 02.03.2001 нейни собственици са Група физически лица (идентифицирани в системата Апис под №1111111110, същите, които притежават Главболгарстрой Холдинг АД, по известните от тях са сем. Пешови (Симеон Пешов), Списък на акционрите на Главболгарстрой АД ; притежавали са 24.945 % дялове в Стопанска и инвестиционна банка /СИБАНК/ АД, както и в Енемона АД с дял от 12.239 %), тези Физически лица притежават 99.95% от банката, а предишните собственици вече имат по 0.08% (ПФБК – 0.01%).

Това разпределение се запазва до 2004, когато от Решение 26 от 19.08.2004 е видно следното: Мутафчиев и Минев имат по 12.33%, а ПФБК - 13.89 %, група нефизически лица (Австрия – вероятно става дума за Европейската приватизационна и инвестиционна компания - Виена (EPIC)) имат дял: 39.00 %, а група нефизически лица (Великобритания – вероятно Европейска Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР)) - 20.00 %. През 2005 се появява група нефизически лица ( КИПЪР) с 2.45 % за сметка на двамата основатели, от Решение 37 от 20.10.2006 е видно, че има нови акционери - Гроут Мениджмънт лимитед (държавата не е посочена) с дял от 10.00 %; Легнано Ентърпрайсиз Лимитед - Кипър с 2.45 %; Хилсайд Алекс Фънд Лимитед - Каймански о-ви с 10.00 % (инфо на БНБ), като останалите дялове се контролират от Мутафчиев и Минев. Това е и състоянието до 04.06.2007 от когато структурата на собствеността става твърде динамична.

Такава структура на собствеността е видна от публикуваните в Апис решения.

В. "Дневник" от 21.10.2003 г. Информира, че EPIC сключва предварителен договор за продажба на своите акции от ПИБ, като най-вероятните купувачи са нейните основатели. Под заглавие „Мутафчиев и Минев увеличиха участието си в ПИБ” в. "Капитал" от 15.05.2004 г. пише, че двамата са получили от БНБ разрешение да увеличат с по 19.5% прякото си участие в акционерния капитал на банката в размер на 10 млн. лв., като делът им достига общо 39% - Инфо БНБ. Това е резултат на продажбата на дела на EPIC. Другият основен акционер в ПИБ е ЕБВР с 20% от акциите й.

През месец Юли 2004 г Мутафчиев и Минев подават заявления до БНБ да им бъде разрешено да придобият по 6,4% всеки от капитала на банката от дела на ЕБРВ (20%). Това е видно от Определение № 10109 от 3.12.2004 г. на Върховният административен съд (ВАС) по адм. д. № 10316/2004. В него се споменава, че Минев и Мутафчиев притежават по 12,33% и че с предходни заповеди на подуправителя на БНБ им е било разрешено придобиването на още по 19,5%. Въпреки това не им се разрешава да придобият делът на ЕБРВ.

Ясно е, че въпреки забраната на БНБ двамата успяват да закупят повече дялове от банката, като те са реализирали това свое намерение, като по този начин са заобиколили заповедта.

През 2003 се появява следната информация, която може да хвърля някаква светлина върху действията на Мутафчиев и Минев и редицата размествания в структурата на собствеността. По онова време ПИБ решава да пласира част от акциите си, а привлечения капитал ще бъде използван за отпускането на по-големи корпоративни кредити. За целта ПИБ трябва да увеличи и своя собствен капитал, тъй като по закона и наредбите на БНБ големите кредити трябва да отговарят на редица съотношения (отделните кредити за една компания или група свързани лица не може да надвишават 25% от капиталовата база на банката, а общо големите експозиции не бива да надхвърлят осем пъти собствения капитал на банката). Тези ограничения не позволяват на банката да кредитира по-големи проекти. Ето защо акционерите на ПИБ са предпочели да вдигнат капиталовата база на институцията. За целта те са предпочели да не увеличават акционерния й капитал, който тогава е 15 млн. лева. Вместо това банката ще увеличи капиталовата си база с подчинен срочен дълг на обща стойност 8 млн. долара. Средствата са били набрани от консорциум от няколко международни финансови компании, сред които са регистрираните в Лондон „Глобъл мениджмънт лимитед“ и „Тимз Ривър лимитед“.

До края на 1997 г. Мутафчиев и Минев са изпълнителни директори ПИБ. След приемането на новия Закон за банките те са принудени да се оттеглят от мениджмънта заради стаж в ръководството на фалиралата Агробизнесбанк. Според закона те не могат да заемат нови изпълнителни длъжности в системата. На тяхно място в надзорния съвет на ПИБ влизат Георги Мутафчиев, брат на Ивайло Мутафчиев, и Радка Минева, съпруга на Минев.

Клонове на ПИБ са 29.

ПИБ на Балканите

Първа инвестиционна е единствената българска банка, която разполага с клонове в чужбина. Банката първо разкри своя структура в кипърската столица Никозия (една приятна офшорна дестинация), а след това откри свой офис и в албанската столица Тирана. Преди време ръководството й пожела да открие клон и в Белград, но властите в тогавашна Югославия отказаха да издадат нужното разрешение. Поредната стъпка в разширяването си на Балканите собствениците на банката направиха с покупката през 2003 на мажоритарния пакет от Балканска банка - Скопие. Продавачи на дяловете са "Мултигруп" и други акционери в банка, като Минев и Мутафчиев като физически лица стават мажоритарни собственици, двамата владеят 58.68% от банката, като тяхното дялово участие се очаква да нарасне след увеличението на капитала на банката с нови 5 млн. евро. "Балканска банка" има 13 клона в по-големите градове на Македония и е десета по размер на активите си в страната. Минев и Мутафчиев са собственици и на 35,28% от акциите на „Национална платежна картичка“ - националния картов оператор в Македония, който е аналог на българската БОРИКА АД. Мутафчиев и Минев ще контролират на практика общо 70% от картовия оператор на Македония, тъй като Балканската банка държи в него 34,77%. (Източник: в. "24 часа" от 23.08.2003 г., стр. 8)

Самолети

Васил Божков беше първият български бизнесмен, за когото стана ясно, че притежава собствен самолет от висок клас – Чесна. Той обаче остава на второ място в ранглистата, след като се разбра, че съсобствениците на ПИБ Минев и Мутафчиев са се сдобили с култовия модел самолет „Гълфстрийм“. Твърди се, че придобивката на двамата банкери е два пъти по-скъпа от чесната на Божков и струва към 15 млн. долара. Машината вече била изпробвана по дестинацията Дубай - София, където Мутафчиев празнувал 44-ия си рожден ден.

Минев и ските

Цеко Минев е президент на Българската Федерация по Ски, избран на 26.07.2003г. на извънредно общо събрание. В интервю за вестник на Капитал (Банско ще осигури най-дългия ски сезон в България - Брой 31, 09 август 2003) той изказва едно неясно твърдение, че интересът му към този пост бил продиктуван от това, че ПИБ финансира фирмата концесионер на Банско „Юлен“ като клиент. А на въпроса „Интересува ли ви място в ръководните органи на Международната федерация по ски?” отговаря: „Това не ми е цел още. Първо искам да видя, че ски спортът в България върви към по-високо качество.” В медийното пространсто обаче няма по-точна и достоверна информация какъв точно е интереса на г-н Минев към ски спората. Истината е, че той се изявява само до колкото става дума за ски, като демонстрира компетентност и факта, че притежава контакти и признание на международно ниво и в управата на FIS, където е приет за равен. Минев определено създава усещането, че той наистина харесва ските, но освен това е разбрал, че те могат да са неговия път към нещо много по-значимо.

Разбира се връзките с Банско и „Юлен” са доста по-съществени, както е видно и по-долу, но дори само този пасаж е илюстративен:

„Капитал”: Доколко са реални шансовете на курорта Банско да получи домакинството на международни състезания?

Минев: Това е наша цел и ще вложим всички усилия да включим Банско в схемата на европейските и световните купи по ски - алпийски дисциплини. Имаме и необходимите контакти.

ЮЛЕН

Никъде и по никакъв начин Минев не фигурира официално в ЮЛЕН АД. Въпреки това от структурата на акционерите и дори от неговите собствени изказвания, става ясно че това е само привидно. „Юлен” АД е собственост на:

Алпенвалд Туристик-България дял: 0.161 % (собственост на АД "Алпенвалд туристик" Швейцария);

Община Банско, дял: 8.325 %;

ООД "Маренго трейдинг" - Кипър, дял: 60.706 %;

Пирин-турист, дял: 0.009 % (собственост на Антуеп, което пък е собственост на Антуеп Овърсийз Лимитид, Кипър, Никозия, дял: 54.62 % и Антуеп Овърсийз Лимитид, дял: 44.90 %; Димитър Чобанов, дял: 0.03 %; Либеро, (собственост на "Санта фе трейдинг лимитид", Британски Вирджински острови) дял: 0.45 %) – по-долу съм дал сведения за това дружество;

Ски инжинеринг, 0.107 % (собственици: Александър Стоянов, дял: 15.00 % и Илияна Гунева, дял: 85.00 %; същата фирма притежава 51.00 % от Български ски пул ООД – официалния сайт на сдружение "Българска Федерация по Ски", която пък държи 49.00 %);

Т.А.К Сървисис, дял: 30.692 % (Вирджински о-ви(бр.)

Юлен се управлява от Боян Мариянов, Димитър Чобанов и Петър Петров.

Пиринтурист

"Пирин турист" - ООД е регистрирана през 1994 г. Три години по-късно за нейни управители и съдружници са вписани Мутафчиев и Минев, а Димитър Чобанов е само управител, седалището също е преместено на ул. „Любен Каравелов” №4 (адресът на „Витоша Ски” АД). През 1998 г. се заличават съдружниците Мутафчиев и Минев, като и управителитя Димитър Чобанов, като за съдружник се вписва "Либеро" - АД, и за управител Боян Марианов.

Понастоящем дружеството се притежава от Антуеп Овърсийз Лимитид, Кипър, Димитър Чобанов и Либеро ЕАД (същия адрес на управление и притежавано от "Санта фе трейдинг лимитид", Британски Вирджински острови. Либеро ЕАД пък притежава половината от Инфоспорт ООД, които от своя страна доставя сигнала от уеб камерите на Витоша Ски и Юлен, системите за достъп със ски карти на тези курорти, измервателните уреди за състезания по ски, машини за ремнонт и поддръжка на ски и сноуборд оборудване).

През 2004 в. "Пари" (05.03.2004 г., стр. 3) съобщатава, че Пирин турист ООД, като акционер в смесеното дружество „Юлен” АД, настоява пред община Банско за нова апортна вноска от 41 дка от общинския поземлен фонд. Към онзи момент Общината е предоставила над 50 дка земя. Новия апорт е нужен за изграждането на втора кабинкова линия, на паркинг и на летище за нуждите на Планинската спасителна служба и на чартърите на туристите от чужбина. Нямам данни дали този апорт е бил предоставен, но е известно, че кмета на града постоянно повтаря за нуждата от изграждане на втора кабинкова линия.

Балкан Холидейз

Още през 1997 г. ПИБ участва в създаването на "Частен туристически холдинг". Акционери там освен нея са Първа частна банка, ТБ "Моллов", фирмата на Венцислав Йосифов "ВЕМ-94", фирмата на Младен Михалев-Маджо "Интергруп енд Партнерс", фирмата на Валентин Моллов - МФИ, "Наваро", дългогодишният шеф на парк-хотел "Москва" Любомир Веселинов.

Стартът на холдинга е летящ - първата му придобивка е "Балкан Холидейз интернешънъл", държавният туроператор N 2 след "Балкантурист", който до 1999 е управляван от Радка Минева – съпруга на банкера. Тук се очертава и схемата, по която по-нататък ще се придобива собственост.

Първоначалният собственик на "Балкан Холидейз" е "Лоджик инвест учес", която го купува от държавата за смехотворните 410 000 долара. Туроператорът има задължения към ПЧБ в размер на $1,6 млн. Хора от туризма твърдят, че ПИБ откупува от ПЧБ този дълг за $300 000, пише в. Сега. След това изпълнителните директори на ПИБ Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев се срещат в Лондон с "Лоджик Инвест" и искат задължението да бъде веднага погасено. Малко по-късно "Лоджик Инвест" прехвърля акциите си на две офшорни компании. Не след дълго регистрацията на "Балкан холидейз" е прехвърлена в Кипър. Фирмата става съдружник в други компании, в които на някакъв етап фигурират имената на Минев и Мутафчиев. Постепенно за фирмата заработва и авиокомпания. Първоначално сред нейните деятели е Боян Мариянов. Именно той представлява "Приват турист 2000", когато фирмата кандидатства за хотел "Сатурн" в Слънчев бряг. Собственик на "Приват турс 2000" е "Балкан Холидейз Кипър" ЛТД. Марианов е управител на дружеството и преди, и след продажбата. През 2001 г. "Приват турс 2000", както първоначално се казва фирмата, се преименува в "Приват турист 2000". "Приват турс 2000" купи 70% от хотел "Банско" за 1,31 млн. лв.

"Приват турс 2000" е съдружник в "Интер-спорт Банско" - фирма за изграждане на спортни и лифтови съоръжения. Мариянов управлява още една сродна фирма - "Юлен", чийто предмет на дейност е изграждане и експлоатация на туристически и спортни обекти, хотелиерство.”, пише навремето в. Сега. Понастоящем "Приват турс 2000"също е ригстрирано на ул. „Любен Каравелов” №4 и се притежава от Алдемар Лимитид, Великобритания и Балкан Холидейз /Кипър/ Лимитид.

Към днешна дата „Балкан Холидейз интернешънъл" не съществува, но има дружества, свързани с него под следните наименования: Балкан Холидейз Партнерс ООД; Балкан Холидейз Сървисис ООД и тн. Факт е, че на официалния сайт на ски зона Банско всички резервации препращат към www.balkanholidays.co.uk, които са регистрирани в Обединеното Кралство, но имат същото лого, като старото дружество.

Собственици на Балкан Холидейз Сървисис ООД са Капрадо Актиенгезелшафт, Лихтенщайн, Вадуц с дял: 0.03 % и Мантовако Лимитед, Кипър, Никозия, с дял 99.97 %, дружеството се управлява от Радка Минева.

"Балкан Холидейз Сървисис" ООД на свой ред притежава 43.00 % от Балкан Холидейз Партнерс ООД, дружество с адрес ул. „Любен Каравелов” №4 и чийто съсобстваник е и Радка Минева с 32%, тя е и управляващ. Там съдружници с по 5% са още Божидар Божилов, Иван Тодоров Тодоров, Момчил Арнаудов, Николай Драгнев, Пламен Раловски.

ПЪРВА ФИНАНСОВА БРОКЕРСКА КЪЩА ООД

ПФБК с адрес: ул. „Любен Каравелов” №4 (същият адрес като на „Витоша ски” АД) е собственост на Емилиян Димитров (19.75 % ); Мутафчиев (19.75 %); Либеро (20.98 %)(Пирин турист ООД); Михаил Стефанов (19.75 %) и Минев (19.75 %).

Други участия

Цеко Минев притежава ЦЕКО МИНЕВ ЕТ от 1993г. със седалище: гр.София, район Красно село, ул. ДОСПАТ № 20.

Минев е бил Изпълнителен директор на Първа Инвестиционна Компания АД, където ВЕНЦИСЛАВ ЙОСИФОВ пък е бил член на съвета на директорите, а собственици са били Група физически лица (идентифицирани в системата Апис под №1111111110, същите, които притежават и Главболгарстрой). Дружеството е регистрирано през 1995, Седалище: гр.София, район Средец, ул. ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ № 4.

Само да припомня, че през 2001 бе повдигнато четвърто обвинение срещу Венцислав Йосифов, който е бивш изпълнителен директор на Първа частна банка (ПЧБ), обвинен в отпускането на кредити в размер на 52 мил долара. От 1991 до 1993 г. се появяват множество частни банки, но почти всички са де факто държавни, защото възникват благодарение на средства на държавните фирми. Показателен в това отношение е случаят с ПЧБ, която възниква благодарение на парите на "Кореком" и на няколко държавни предприятия и инженерингови организации. Въпреки промените в Закона за банките и кредитното дело през 1993 г. остава практиката банки да създават банки. Така се появява Агробизнесбанк (с учредител и акционер ПЧБ и в чийто съвет на директорите участват Минев и Мутафчиев), Първа инвестиционна банка (с акционери ПЧБ и Агробизнесбанк), Банка за земеделски кредит, Добруджанската банка, Туристспортбанк и др., посочва в. "Капитал". Твърди се още, че Минев и Мутафчиев са част от съдружници в регистрираната в Люксембург фирма “йорсет холдингс”, която купи на най-голямата фалирала частна банка – ПЧБ.

Цеко Минев участва още и в Сдружение "Комитет по кандидатурата на 22-рите Олимпийски Зимни Игри СОФИЯ 2014"; Сдружение "Български Олимпийски Комитет" от 2005 г. и Сдружение "Българска Федерация по Ски" от 2003.

Минев фигурира и в следните фирми: Аутопрофи; Перлаинвест ООД 25% (Дейност търговия на едро с метални руди и метали в първични форми); Агенция Реклама номер едно (27%); КМВ-4 (16%); Инвестиционно дружество Надежда (19%) - бивш приватизационен фонд, притежава по-голям пакет акции от пловдивския козметичен завод "Ален мак". В началото на 2000 г. заводът е закупен от швейцарски инвеститори. Дружеството в определен период претежава 0.4% от капитала на русенския производител на бои "Оргахим" и в 2333 хил. книжа или 0.19% от капитала на "София БТ". В момента Инвестиционно дружество Надежда е акционер в ПИБ.

Чрез съпругата си Радка Минева, Цеко има влияние в Сдружение "Съюз на инвеститорите в туризма", където тя е управляващ, както и в Сдружение "Национален борд по туризъм", където членове са още Васил Иванов-ЛУЧАНО; ГЕОРГИ КРУМОВ; ГЕОРГИ ВЕЛЧЕВ; ГЕОРГИ ГЕРГОВ – Председател; КРАСИМИР ГЕРГОВ; МЛАДЕН МУТАФЧИЙСКИ; РАДОСВЕТ РАДЕВ.

Близки Фирми

О,КЕЙ СУПЕРТРАНС

Служители на ПИБ са ми споделяли, че известената столична такси компания е близка до банката, като това не е само заради рекламата, разположена по автомобилите. Дали става въпрос за заем, свързани лица, прикрито участие и тн, аз обаче не знам. Факт е, че тази фирма обслужваше София Ленд, като паркът се свързва с Витоша ски посредством Костадин Костадинов. Единствените данни, които намерих бяха, за О’КЕЙ Супертранс- ПАУН ПАУНОВ ЕТ, което е притежавало 33% от УНИЛИЗ АД, регистрирано отново на ул. „Любен Каравелов”№4. Управляващ на Унилиз е Велислава Иванова, влизаща и в управата на Инвестиционно дружество Надежда АД. Въпреки това О,КЕЙ Супертранс е акционерно дружество, а не ЕТ и е регистрирано на друг адрес, така че не знам дали между двете има някаква връзка.

След като обаче се зарових в досието на О’КЕЙ Супертранс, установих чрез Решение 8 от 13.10.1999 (най-ранното в Апис), че към онзи момент група физически лица, №1111111110 притежават 99.39 % от дружеството. Странното е също, че Апис продължава да свързва Унилиз АД с О’Кей Супертранс АД, въпреки че там то фигурира като ЕТ. Може и да става някаква грешка, може и да не. Факт е, че веднъж ЕИК на О’Кей Супертранс АД е 831607337, и като такова фигурира в Унилиз, но като натиснеш името те препраща на ЕТ-то.

Вестник „Капитал” разкрива като свързана фирма и "Баранко"(Купувач на "Юрий Гагарин" Пловдив, фабрика на Булгартабак ). Тази компания е била неизвестна за цигарения и печатарския бранш. Тя е учредена малко преди приватизацията, като първоначално управител е Любомир Тодоров, който е в ръководството и на фирми, свързани с ПИБ и енергийния бизнесмен Христо Ковачки ("ТЕЦ Марица 3 - Димитровград"). Връзката с банката е по-индиректна - през ЕАЗ - Пловдив, чийто съсобственик "Ски инженеринг" е сакционер "Юлен" - Банско.

Hyundai

Фактите и тук са оскъдни. Хюндай се внася в България от Индустриал Комерс ЕООД (виж тук). Освен, че в един момент те започват да доставят коли за О’Кей Супертранс (вместо Деу), се знае също така, че те са спонсор на БФСки. Управителят на Индустриал Комерс Ивайло Попиванчев, който е също така член на управителен съвет на БФСки.

За Ивайло Попиванчев е важно да се отбележи, че до 28.01.1998 е едноличен собственик на Индустриал Комерс ЕООД, когато собственик става Саутбей инвестмънтс/ Кипър/ко.лимитид (първоначално това е Английско дружество), но Попиванчев продължава да е управител. Дружеството е свързано с Хюндай лизинг еад; хюндай финанс АДСИЦ; Хюндай пропъртис АДСИЦ.

София Ленд

Небезизвестното увеселително паркче, чийто терен беше преотреден за многоетажно строителство, също се счита за близка до Минев и ПИБ фирма. Медиите твърдят, че "София Ленд" е финансиран от "Фин Юро" - италиански инвестиционна компания с почти 7 млн. долара. Целият проект за увеселителния парк струва 34 млн. долара. Говори се за скрито финансиране от "Пио Комерс" - ишлемодател на "Химко" - Враца с част от кредит за природен газ, изтеглен от ПИБ. Разбира се това е една твърде далечна и не потвърдена връзка. Фактът е, че на страницата на търговския регистър, по партидата на София Ленд фигурира вписан Залог на търговско предприятие в полза на ПИБ (Друго Инфо).

Друг контакт се осъществява чрез Костадин Костадинов, които е бил управител на парка, а сега и на Витоша ски. Друг пример според в. „Капитал” е Владимир Бонев - изпълнителен директор на "София ленд", той е бил в ръководството на фалиралата Кредитна банка, а по-късно е започнал да работи за собствениците на ПИБ.

“К енд К Електроникс” ЕООД

Собствениците на Техномаркет и вносители на Самсунг също са считани за близки до ПИБ, като тук говорим за нещо повече от поставяне на ПОС терминали и банкомати на банката в техните магазини. Да припомня, че дружеството в момента е собственост на Equest чрез Техномаркет Домо Н.В. – Холандия. Тук също връзките за мен са неясни, като са обективизирани само в съвместна реклама и други подобни.

НДСВ и Спас Русев

Да се доказва, че Спас Русев е свързан с НДСВ въобще не е нужно. Колкото до Минев, нещата са по-скоро в сферата на догадките и мълвите. Но изглежда във всеки слух има по нещо вярно. Факт е, че по времето на НДСВ се демонстрираше добро отношение, ако не друго, и че тогава се реализира големия проект Банско. Вярно е, че началото на концесията бе дадено при предишното правителство, но също е известно колко много Костов обича да кара ски там. Тук наистина не мога да приведа конкретни факти, по-скоро може да се намерят откъслечни снимки в нета или нещо подобно. Чувал съм, че уж Минев и Мутафчиев били известни като брокери на Русев, но това е само слух. Някакъв косвен факт може да е, че БТК също много силно рекламират съвместно с Минев – визирам БФСки, на Банско по лифтове, на Витоша, откакто той я взе и тн. Това обаче също не е сигурен факт.

Изглежда, че ПИБ и другите фирми, които споменавам, представляват своеобразно лоби около НДСВ (може би обръч от фирми, но не зависими, а по-скоро близки и съмишленици). Факт е, че докато царстите бяха на власт Хюндай често се споменаваше под формата на поощрителни награди за изборите и в серия от обществени поръчки (самият Симеон Сакскобурготски също се сдоби с джип от тази марка, когато сдаде поста). От друга страна за Икуест също е добре известно, че принадлежат към това обкръжение, а те придобиха К енд К Електроникс. БТК е още по-поразителен пример: в първата година, когато беше открит кабинковия лифт на Банско, основен партньор и рекламодател там беше МТел, но след продажбата на БТК, веднага нещата се обърнаха. Може и да е случайно, но надали.

Разбира близостта личеше и от медиите – тези които бяха около НДСВ, подкрепяха доста енергично новите ски начинания: почти от никъдето ските като лайфстайл тема бяха извадени от нафталина и проснати редом до плазмата. Списание Егоист (собственост на Мартин Захариев, които сега е медиен консултант на НДСВ и които го продаде на Спас Русев) написа няколко запомнящо се тъпи, но популярни материала за ските и най-вече Банско и тн. Може и да ви звучи малко като теория на конспирацията, но в случая става въпрос по-скоро за една елитарна задружност, общи намерения и ценности, тай като това са хора, които надхвърлиха мутро хауса и създадоха евро газърията. Те считат себе си за лидери на това общество и имат собствен проект за него, който явно е доста сходен и поради това се създава и икономическа близост. Далеч съм от това да твърдя, че става въпрос за общ кръстник и близки корени – няма свидетелства за това.

Христо Ковачки

През 2003 неочаквано ПИБ, с предложена два пъти по-висока цена от конкурентите си спечели наддаването за пакета от 49% от капитала на ТЕЦ "Марица" 3 срещу компенсаторки (Източник: в. "Пари" от 29.04.2003 г., стр. 9). При сделката на фондовата борса на 13 ноември 2003 г. банката купува още 2% от капитала на ТЕЦ-а. Други 2% са купени от Корпоративна банка, за която се смята, че представлява интересите на "Риск инженеринг". Държавният дял в ТЕЦ "Марица 3" вече е под 47%. По-късно се оказва, че ПИБ са действали за Христо Ковачки, който става мажоритарен собственик на ТЕЦа с 51%. Интересно е да се отбележи, че разплащателните сметки на топлофикационните дружества, собственост на Ковачки, са също в ПИБ. Трябва да се спомене още, че ПИБ е Заложен кредитор на накои от дружествата на Ковачки: "Мина Балкан-2000" ЕАД , "Топлофикация - Плевен" ЕАД, и "Мина Чукурово" АД. (Просто напишете Първа инвестиционна банка в сайта на Търговскиа регистър – www.brra.bg)

Въпреки тези сделки, през Ноември 2003 в. "Дневник" пише, че за никого във финансовите среди не е тайна, че Ковачки има задължения от над 300 милиона лева към ПИБ. "Продадох си яхтата заради него", къде на шега, къде насериозно разправял банкерът Минев. Преди няколко месеца той шитнал огромната си яхта на гръцки бизнесмен за 4,5 милиона евро.

Конспиративните сайтове твърдят, че собственикът на "Литекс" АД Гриша Ганчев дължал 300 млн лв. на ПИБ, а отвлеченият и след това освободен бивш борец Ангел Бончев – 100 млн. Аз лично това по никакъв начин не мога да потвърдя, но го споменавам само, защото Корпоративна търговска банка и ПИБ осигуряват подкрепа (това го пише в. "Труд" от 15.04.2003 г., стр. 4, и не знам какво имат предвид – заем или само банкова гаранция) за изграждането на международната автогара в София, в която участва и Гриша Ганчев.

БДЖ

От дата 24.12.2003 г два вестника: "Труд" и "Капитал", съобщават за проблемните плащания на БДЖ към вагоноремонтния завод в гр. Левски, собственост на "Рей холдинг". Съществувало реална опасност БДЖ да заплати два пъти един и същи дълг от 1,083 млн. лв. Сумата вече е платена на 18.11.2003 чрез ПИБ, която е задържала 30% под формата на комисиона, БДЖ получила писмо от завода в Левски с посочена сметка в банката, на която да бъде превеждан дълга. Това става по времето, когато заводът имал цесионен договор с ПИБ и вземането не е било на предприятието. Плащането е извършено без знанието на борда на директорите на БДЖ. Възможно е банката да поиска повторно плащане. Представители на Министерство на транспорта потвърждават, че "Рей холдинг" продава вземането си на банката. Твърди се, че някоя си Нешев (явно уволнен високопоставен служител в БДЖ) убеждава "Рей холдинг" да даде вземането си на ПИБ и веднага след това превежда цялата сума. С това той нарушава решението на съвета на директорите сумата да не се плаща, тъй като има спор за размера на задължението.

Лобиране и PR

Минев наистина умело работи с медиите и общественото мнение. Той и хората около него поетапно изгражда определени образи и модели, които деликатно вменяват на публиката. Пример за това е тезата за лошите еколози, които трябва да идат на майната си, които получават пари кой знае от къде си (странно за човек, които прави всичките си инвестиции чрез офшорки) и които заради някакви си лишейчета искат да спрат „национално-отговорния капитал”. Друга теза е, че има хора, които са против ски спорта като цяло. Те искат всички ски да бъдат ритуално изгорени на площада, a милите инвеститори, които така благородно си пръскат парите – бичувани за „благодеянията” си. Подобни тезите обаче са напално невярни: аз карам ски от три годишен и съм запален фен на спорта, а в ски лифтовете съм направо влюбен. Въпреки това, аз и много хора като мен, сме против и неодобраваме безумния начин на реализиране на начинанията на Минев, без това да ни прави противници на ски спорта.

Интересни са и многобройните и умели споменавания на българската младеж в изказванията на Минев. Дали г-н Минев е родител на зная, няма така информация, но определено умее да манипулира масовото съзнание с измислени и празни фрази като: „спасяване на деца от наркотиците”; „върнати тйнейджъри в планините” и тн. Само че, истината е друга: неговите ски зони остават ценово недостъпни за младежите и никак не спомагат за младежкия спорт..

Българска асоциация за устойчиво развитие на планината

На 11 Декември 2007 Мине става сучредител на Българска асоциация за устойчиво развитие на планината. В нея влизат представители на основните строители и инвеститори в зимните курорти. Идеята е да бъдат включени и всички общини, в които ще бъдат изградени курорти. Предвижда се да се създаде обща комисия, която да включва български и международни експерти по екология – предимно такива, които няма да създават проблеми. Пред медиите в качеството си на председател на БФСки Минев посочва за сравнение Австрия, която реализира 38% от БВП от зимен туризъм, там има 22 000 км писти, докато в България общо 150-200 км. писти. Умело той пропуска да спомене, че у нас и валежите са по-малки, а и планините.

Председателят на СИБанк Цветелина Бориславова отбеляза, че асоциацията ще предложи нови текстове в Закона за зимния туризъм, щяло да се работи много активно за създаване на публично-частни партньорства и да се усвояват еврофондове.

Представена е и Парламентарната Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта чрез председателя й Светослав Спасов (НДСВ), който е готов да обсъди всички предложения.

Сред целите на организацията ще отбележа: превръщане на страната в планинска дестинация, проучване и прилагане на световния опит, запазване и възпроизводство на флората и фауната, балансиране на интересите на държавата, общините и предприемачите, сътрудничество с екологични организации, съдействие на държавните органи при привеждането на законодателството в областта на туризма и екологията. От така формулираните цели става ясно, че това е една лобистка организация, защитаваща тясно корпортивния интерес на основателите си, но ползваща значими протекции. След съобщение в пресата, че асоциацията си търси управител, обрисуван като опитен в лобизма, за нея не се чува нищо по медиите.

Реклама

Безспорен факт е, че ПИБ е сред най-едрите рекламодатели в България, но към днешна дата няма данни относно нейния бюджет. Знае се, че за нейните реклами са ангажирани най-известните спортисти и актьори, а нейни спотове се появяват в прайм тайма на основните национални телевизии. Разполагайки с огромен рекламен бюджет банката и най-вече нейните собственици имат на разположение изключителен ресурс и ефективен лост за влияние върху медиите. За благодарност банката също получава и редица награди, като например отличието от Българската асоциация на регионалните медии в категорията "Компания с най-интензивна рекламна политика в регионалните медии". Това са дребни и незначителни жестове, но показват цялостното отношение към желаните рекламодатели.

В страна като България е ясно, че доста медии вероятно не искат да си загубят рекламата, като това се изразява чрез отбягване на теми, които биха подразнили рекламодателя (тоест не пишат за случая с Витоша въобще). Има и такива, които подозрително ентусиазирано пишат как на Витоша всичко ще е цветя и рози, 4000 деца ще карат ски цяла зима (за да може Минев да намери работа за новите си ски училища на Алеко, след като разгони съществуващите), че екоорганизациите са терористи и т.н. Факт е, че БФСки често спонсорира пътуванията на журналисти до изнесени в Банско пресконференции или за отразяване на състезания. Нищо подозрително, но пък на хората им се внуши, че без лифтове половин България ще умре от глад и че това е единстченото спасение и тн.

Други източници:

Тук

неПримерът Банско

Когато говорим за Витоша аналогиите с Банско идват естествено, особено като знаем, че зад двата проекта седят едни и същи хора добре свързани с БСП и вариацията НДСВ. Освен това, неПримерът Банско е най-въпиющата и брутална демонстрация на престъпните намерения и вандалско отношение към българските планини. Да припомня, че от декември 2006г всички работещи ски съоръжения на Витоша са собственост на фирмата „Витоша ски” АД. Тя е свързана с концесионера на ски зона Банско „Юлен” АД, тъй като в ръководството и на двете фирми е вписан един и същ човек - Петър Георгиев Петров. И двете фирми са собственост на офшорни компании, така че не е ясно кой фактически стои зад тях. Въпреки това публична тайна е че и зад проекта Банско и зад „Витоша Ски” стои Първа Инвестиционна Банка и по-специално един от нейните собственици – Цеко Минев.

В следващите редове съм се опитал да нарисувам някои паралели, за да не бъде залъгвана обществеността и за да се покаже маниерът на действие на въпросните фирми, като се използва аналогията със ски зоната Банско.

1. Флагът „Поминък за хората” (Обществената подкрепа)

Това е може би най-голямата и умело използвана лъжа за прокламирането на всякакви налудничави и престъпни планове за убийството на планините. Чуваме го из Родопите, пеят ни го и бардовете на братя Галеви, вълните също нашепват този рефрени, но най силно и убедително умее да го ползва бай Цеко. Само че в София това не е вярно и не може да бъде. Колкото и да се пънат да омаскаряват всеки, които им се противопоставя, колкото и да водят Марк Жирардели да обяснява колко опасни са съоръженията (ами като са опасни защо ги пуска и защо ги купиха на първо място, а няма ли държавни органи - Държавна комисия за технически надзор - да следи за тяхната безопасност и да съставя актове и задължителни предписания на техните собственици – парадокс, нали?), колкото и да ги подкрепя Весела Лечева, фактът си е, че на София не и е нужен световен зимен център, нито сезонен туризъм, а място за отдих, но на достъпна цена. Не бива планината Витоша да стане поредната недостъпна за средна ръка хора дестинация и на нея да се развива криворазбран бизнес. Освен това местното население не подкрепя проекта (справка: http://www.xtdev.com/ski/petition.php обърнете внимание колко вяла е „подкрепата”). Освен това поминъкът на хората не е туризъм в София, те имат нужда от рекреация както казах.

Например цените, който действат на Банско, правят напълно невъзможно ползването на съоръжения от местните хора. Нещо подобно ще се случи и тук: Витоша, люлката на българския туризъм, е а път да се превърне в ексклузивна дестинация за евро газари, която на всичкото отгоре работи само през зимата (отново справка Банско – въпреки че слогънът на ски зоната е All Seasons Resort – тоест, курорт за всички сезони, кьорав лифт не работи през лятото, заведенията са затворени, а планинското колоездене – далечен мираж). Витоша обаче е друг случая, нейните туристи я посещават целогодишно и независимо от метрологичната обстановка. Да, но ако лифтовете не работят или цената е от порядъка на 20 лв за еднопосочен билет (толкова е на Банско и Боровец) колко хора ще се откажат?

2. Хлябът на Банско

След като „национално отговорния капитал”, регистриран в поредната офшорна зона и представен от Първа Инвестиционна Банка реализира проекта си за Банско, се оказа, че нещо хлябът на местните хората не е станал по-сладък, дори напротив. Да, банскалии разпродадоха нивя и кърища за „големи” пари, но парите се оказаха не толкова големи, колкото на тези, които ги изкупиха. Едно обстоятелство, което може би не помните. Аз съм бил в Банско преди началото на фамозния проект и градчето от селски тип приключваше тихо и спокойно точно до хотел „Стражите”. Това беше. Посетих същото място и в годината, в която започна строителството на кабинковата въжена линия и веднага ми направи впечатление, че тя отстои на значително разстояние от урбанизираната територия (забелязах го защото вървях пеша). Учудващо? Не! Просто някои хора предварително са планирали, какво да изкупят, какво да получат за без пари от общината (апорта на община Банско в „Юлен”) и къде да направят огромната си печалба. По данни от в-к Капитал само за една година там цената се увеличи 400% (2004). Е добре, банскалии не са спечелил толкоз много от дедовите земи, но все пак добри пари взеха, ще кажете, но замислихте ли се какво им донесоха те? Наскоро една жена, родом то Банско ми каза, че я е яд, че не е направила терапевтична клиника в родния си град, защото местните страдали от сериозни депресии и щели да я напълнят.

Така си е, лесните първи бързо идват и още по-бързо си отиват и след като местните реализираха мечтата си, опредметена в „голф и пристройка” (изразът не е мой, а на едно момче от Банско) им остана само надеждата, че ще ги наемат на работа из курорта или че ще дойдат туристи да спят в техните прогимназии, но не би. Бизнесът с квартирите умря, което на практика изяде капиталовложенията на банскалии. Ми че кой ще си търси квартира с хазяин, като за същите пари „блочищата” ти дават подслон? Пък същите тези чудовища не са хотели, а на ваканционни апартаменти персонал не им трябва (даже и рецепция нямат, най-много една чистачка, но и тя е от някое от помашките села наоколо, за по-евтино).

Така за местните новата придобивка не донесе лелеяните блага. Изпукаха парите, цените се вдигнаха, а те в действителност обедняха. Да, това е истината, за банскалии, дето много „крепиха” концесионера, нищо не остана. Тях не ги взимат за оператори на модерните лифтове, защото нямат ни опит, ни образование и защото си ги докарва от София. По хотелите също не могат да се вредят, защото конкуренцията на сезонните наемници от морето и от други големи градове е огромна, пък и там има все пак има изисквания. Нямат си и местно школо, което да ги готви за обслужващ персонал и тн, и тн. Пък също се оказа, че сезона е едва максимум 3 месеца, а в останалото време само вятъра духа по празните улици на новите квартали. Много месни бяха по-добре преди, когато си имаха някаква друга основна работа, а допълнително припечелваха от даване на квартири под наем и извозване на скиори до Шилигарника срещу пет лева на калпак.

Освен, че не дадоха нов поминък на хората, концесионерите им отнеха някои такива, като изгониха всички конкуренти от района на ски зоната и еднолично я управляват, в нарушение на всички закони и правила за конкуренцията. За това храната в техните заведения е на доста солени цени. Същото следва и на Алеко да се случи, където обикновения турист няма да бъде добре дошъл. Пример за отнет поминък е и този на ски учителите. Това стана, като картите за ски учители станаха по-скъпи (почти двойно от стандартните сезонни), а пък 25% намаление от цените на картите за клиентите, които наемат ски екипировка и учител от “Юлен” съвсем поставя независимите ски инструктури извън борда. Учители от Банско разказват, че начинът за налагане на различните цени е не особено елегантен: по пистите и около лифтовите станции служители на “Юлен” следят за лицата, които те идентифицират като ски инструктори, и изискват да видят какви карти ползват. В случай че картата е от евтините - тя им се отнема, а така им се отнема и бизнеса, а “Юлен” става основен игреч при ски инструкторите, поминък, а?

Проектът Банско отприщи огромен социален проблем, достоен за научен труд. Разбитите надежди, корената промяна на града, новите пусти квартали, лесните пари и привнесената поквара са наистина епохални. Да не говорим за недостига на вода и засегнатото отношение към тяхната планина. Отидете там, поговорете с някого, огледайте се и тази зловеща картина ще ви се представи в същите ужасни краски, както и осакатената гора и разграбена природа.

Е, ще кажете, ще се промени това, нужно е време, но не забравяйте за Самоков и Боровец: там обслужващият персонал 80-те години го докарваха от Албена и местните не можеха да се внедрят. Сега вярно е по-добре, но е широко известно, че Боровец не издържа Самоков, има безработица и тн., така че е лъжа, че със сезон от 2 и половина месеца, можеш да хрантутиш град от 10 000 души, при това говорим за място, развивано още от 30-те години, не за проект на 5 години. Ами пък циганите, които по никакъв начин не успяха да се интегрират в хранилката зимен курорт (да не припомням за бракониерството и етническите конфликти в Самоков). Боровец, както и Банско, са налазени от софийски и кой знае още какви мутри и те основно прибират парите.

Така че митът за „благодеянието”, оказано от “Юлен” и ПИБ на Банско е една злокобна лъжа, която сега пак се експлоатира, за да се докаже, че тези престъпници са добри „мениджъри”, че знаят и могат, а най-вече че са „национално-отговорни” и добронамерени, дръжки.



3. Нова зона – много туристи – нужда от нова зона

Този порочен кръг също беше завъртян в Банско: “Юлен” поискаха официално да разширят така или иначе чисто новата зона и да построят нови писти. Основен рупор на техния интерес е кмета на града Краваров, който къде седне, къде стане вика как трябвала нова кабинкова линия (между другото подобно срастване между местна власт и ивнеститори го има само в Дупница и Несебър). Аргументите им в полза на тези предложения е истински „параграф 22”: изграждането на ски зона Банско е довело да неконтролируемо увеличение на туристите в района и затова се иска разширение на зоната. Явно е че и новото разширение ще доведе още туристи и така отново тази „нужда” ще се материализира. Но къде е краят?

Същото очаква и Витоша. Съвсем основателно мога да ви кажа, че представения проект е само началото. Болната олимпийска мечта, резултат от едно импотентно социалистическо мислене им е в главите на хората. Развитието на ски ядрото „Златните мостове – Конярника” и свързването на двете зони през Черни Връх предстои (това беше предложено още на 15 май 2002 от президента на австрийската федерация по ски проф. Петер Шрьокснадел и неговите съветници - Йозеф Шмит и Курт Матц. Тогава се провежда обща среща с представители на някои от институциите, които имат отношение към Витоша - кмета на София Стефан Софиянски и заместника му Иван Гечев, заместник-министъра на икономиката, отговарящ за туризма, Димитър Хаджиниколов, председателите на Българската федерация по ски Валентин Василев и на Българската федерация по биатлон Емил Тончев и представител на МСС. Още през 03 юни 2001 пък пред в-к Дневник Емил Семов, началник на "Лифтово стопанство и спортна дейност" в държавната все още "Алеко спорт-99" казва: "Движението на туристите в планината може да бъде подобрено значително, ако се изгради система от лифтове между Конярника, Черни връх и Ветровала"). Следва развитие в посока Купена и едно имената база на НСА (за това говори веднъж Цеко Минев, като се тюхкаше, че не може да използва най-добрите терени за ски спорт, които са в резервата „Юлен” и „Бистришко Бранище”).

Освен това подобни намерения изказва и г-н Костадин Костадинов, управител на „Витоша ски”, ето какво казва той пред Капитал "Витоша е правена на парче и голяма част от лифтовите съоръжения не са на точните си места. Всичко ще се гради наново ... За основа на проекта най-вероятно ще послужат и някои стари планове от кандидатури на София за домакин на зимни олимпийски игри."; Костадинов уточни, че в плановете на компанията влиза и изграждането на кабинков лифт на "Копитото". Така да се обхване ски зоната на "Ветровала" и "Конярника". (...и Витоша ще стане като Банско; Брой 15, 13 април 2007, в-к Капитал) LINK



Открийте 10-те разлики - Налудничави олимпийски брътвежи, само пистите в „Бистришко Бранище” липсват.

4. От резерват до резил

Тук искам да припомня, че Министерство на околната среда и водите оттегли предложението си до ЮНЕСКО за изключване на ски зона Банско от обекта на световното природно и културно наследство. Причината за това е, че министерството е трябвало да поеме ангажимент, че ски зона Банско никога повече няма да се разширява и че няма да се допуска строителство в прилежащите около нея територии. Явно това ще бъде съдбата и на един от най-старите резерват в страната ни – „Бистришко бранище”. (Бистришко бранище е един от първите резервати в България. Обявен е за резерват през 1934 година. Той се намира в първия парк на Балканския полуостров - Витоша. Бистришко бранище е обявен за резерват, когато части от Витоша са обявени за защитена територия. Целта на създаването му е запазването непроменена на растителноста, която е типична за планината - вековни смърчови гори, храстова растителност и тревни площи. През 1977 г. резерватът влиза в програмата на Юнеско - "Човек и биосфера" и е обявен за биосферен резерват - Wikipedia).



5. Как ще изглеждат пистите?

Така:



На Витоша, по подобие на Пирин, предстои строителството на неразумно голям брой ски-писти и съоръжения, несъобразени с ландшафта. Над Банско ски-пистите така са прорязали горските насаждения, че са намалили силно устойчивостта им срещу ветрове. За елитния ски спорт са изсечени горски насаждения върху големи наклони и на дълги разстояния, при това за достигане на желания наклон на отделни участъци от трасетата е извършено вкопаване и така създадените улеи благоприятстват ерозията и пороите. Най-очебийните нарушения са трикратното увеличение на размерите на пистите (вместо разрешените 30 м пистите са широки 140 м), незаконната употреба на тежка техника и експлозиви за извършването на значителни земно-изкопни работи. Явно това са методите на “Юлен” и съответно на „Витоша ски”. Това не е напразна догадка, това е установена и документирана практика, която този път ще можем да видим съвсем непосредствено и ще псуваме по форуми като каруцари, когато видим поредната снимка от следобедната разходка на някой турист около Алеко. Цеко Минев и компания седят над закона: взимат разрешение за едно (да кажем преместване на 19 камъка или просека широка 30 м) и правят друго (взривяват колкото си искат камъни и правят просека 4 пъти по-широка). Това е документирано и нищо в реалността не дава основание да считаме, че в бъдеще нещо ще се промени. Кой ще ги спре, щом на най-високо държавно ниво те са толерирани ? Как за коментирам факта, че цял лифт и писта над банско са изградени извън концесионния договор? Става дума за лифта „Железни Мост - Платото” (справка http://www.nkr.government.bg/app?service=external/ImageLoad&sp=S226 )



6. Дирекция Народен Парк Пирин

Може да ви звучи парадоксално, но това е една институция, проядена от “Юлен”, която не брани парка, а обслужва интересите му. Дирекцията на Национален парк Пирин е първата администрация на защитена територия в България, която сама предлага застрояване. От 2004 г. насам, откакто действа забраната за ново строителство в Национален парк Пирин, на територията му са изградени 4 големи обекта. Следователно всяко строителство и разширяване на съществуващите писти след тази дата е нарушение. До момента информация има за следните писти и съоръжения:

1. Стадион за биатлон – не е предмет на Концесионния договор (Договора за предоставяне на концесия върху защитена територия, изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк "Пирин” за изграждане на "Ски-зона с център Банско")

2. Писта Чалин Валог, разширена 2006 г. (да припомня, че тя трябваше да бъде рекултивиране и повторно залесена по думите на самите представители на концесионера)

3. Ски лифт към писта Чалин Валог, построена 2006 г. – четири седалков на мястото на старата паничка, което означава, че и просеката е била поне два пъти увеличена

4. Ски път.

Съответно, гореизброените съоръженията са незаконни и следва да бъдат премахнати и рекултивирани, обаче това нито се е случило, нито ще се случи.

Дирекцията на Национален парк Пирин явно не спазва собствения си план за управление, а се е превърнала в клон на големите строителни фирми, смятат някои природозащитниците. След случая с промяната в Общия устройствен план на община Царево е много вероятно правителството бързо да подкрепи промени в плана за управление на Национален парк Пирин (да припомня, че той беше приет след седем години работа на над сто български и международни учени и експерти и с международна финансова подкрепа). Така действат тези хора по принцип, така действат и в момента с Витоша.

Подобно развитие и превръщането на Дирекцията на Природен парк Витоша в подразделение на „Витоша ски” за сега не е възможно. Но Дирекцията има нужда от подкрепа това да не се случи, защото заплхата е сериозна, а натискът - огромен.